През последните месеци се наблюдава лансиране на идеята за преработване на сградните инсталации за отопление от такива с вертикални щрангове в такива с хоризонтално разпределение.

Твърдението, че така ще се намали процентът на сградната инсталация и съответно, големината на сметките за отопление е причината да обсъдим тази възможност.

Преди да представим своето становищем, нека внесем повече яснота по темата.

Отоплителните инсталации с вертикални щрангове масово са изградени в сградите, построени преди 1990 година. Те използват вертикални тръби (щрангове), преминаващи почти през всяко помещение с монтирани отоплителни тела. Тук не е възможно монтирането на апартаментен топломер (истински топломер, а не разпределител на топлинна енергия), понеже апартаментът се захранва с топлинна енергия от много места. Разходите за отопление се разпределят чрез разпределители, монтирани на всяко отоплително тяло, а по показанията му се определя какъв дял от общото количество топлина в сградата е потребен от въпросното тяло. Този принцип на измерване предполага монтаж на еднакви по тип разпределители на ВСИЧКИ отоплителни тела в сградата.

Отоплителните инсталации с хоризонтални щрангове навлязоха в последните двадесет и пет години след въвеждането на полиетиленовите тръби с метални вложки. При тях от един вертикален щранг се прави отклонение към отделния имот, монтират се спирателни кранове и топломер, и след него в пода на жилището са подвеждат тръби към радиаторите. Този тип инсталация има своите безспорни предимства, които ще изложа по-нататък.

Водопроводните инсталации за топла вода и при двата вида системи са изградени с вертикални щрангове.

Въпрос: Вярно ли е, че хоризонталните инсталации са по-икономични и пестят от сметките?

Това донякъде е вярно. За да отоплим едно жилище, ни трябва определено количество топлина. То зависи основно от топлоизолацията на помещенията, от дограмата, от ефективността на абонатната станция, а не толкова от вида на инсталацията. Тази топлина се отделя, както от отоплителните тела, така и от тръбите, преминаващи през помещението.

При вертикалните отоплителни инсталации, количеството на топлината от тръбите е значително и живущите не могат да контролират отделяната от тях топлина – не могат да премахнат тръбите.

При хоризонталните отоплителни инсталации топлината, отделяна от тръбите е значително по-малка, т.е живущите имат по-голяма възможност да регулират топлопотреблението си.

 

Извод: Когато отоплявате добре жилището, видът на инсталацията няма значение, но ако поддържате нисък топлинен комфорт и ползвате малко отопление, то при хоризонтална инсталация сметките Ви ще са по-малки.

На тези, които ще дадат пример, че жилища с хоризонтални инсталации плащат много по-малки сметки, ще отговоря, че това основно се дължи на топлоизолацията на новите сгради и по-добрата дограма.

Тук бих искал да предоставя реални данни, илюстриращи потреблението на топлинна енергия през последните 5 години в сградите, обслужвани от Бруната ООД в град София.

art1 chart1

 

art1 chart2

Първата графика показва, че в сградите с вертикална инсталация, респ. разпределители, отоплението на един кубичен метър е средно с 16 % повече от това в сградите с хоризонтална инсталация - топломери.

В същото време, съгласно данните във втората графика, за подгряването на 1 м3 топла вода в сградите с хоризонтална инсталация /топломери/ е изразходвано средно 22% повече топлинна енергия спрямо сградите с вертикални инсталации /разпределители/.

 

Въпрос: Какви са предимствата на хоризонталните инсталации?

Хоризонталните инсталации имат няколко предимства:

  • Първо, те са по-естетични и практични – липсват вертикалните тръби в стаите.
  • Второ, сметките се изготвят по-просто – по показанията на централния и апартаментните топломери, а разликата формира енергиите за сградна инсталация и за подгряване на топла вода.
  • Трето, отоплението може да се прекъсва индивидуално в случай на просрочени сметки, без да се влиза в жилищата.

 

Въпрос: Как можем да преработим инсталацията от вертикална в хоризонтална?

Това решение не е индивидуално, а на цялата сграда. Преработка трябва да се направи във всички жилища в сградата, защото вертикалните щрангове ще бъдат премахнати.

Цената започва от 3000 лв за двустаен апартамент.

Задължително е да се изготви проект на новата отоплителна инсталация според изискванията на съответната нормативна уредба. Цена за проектиране: от 2000 лв.

Полагането на новите тръби в подовете на помещенията изисква известно разкъртване. Ако сте късметлии, ще може да използвате старите отоплителни тела, но моят съвет е да ги смените, защото с годините радиаторите се износват – натрупват ръжда, изгниват и т.н. Цената за подмяна на радиаторите варира в най-широки граници.

Преработката на инсталацията трябва да бъде и технически изпълнима. Така например, в немалко сгради е невъзможно в стълбищните клетки да се разположат колекторни табла.

Не на последно място, решението трябва да бъде икономически изгодно. Всяка Етажна собственост трябва много внимателно да прецени дали инвестираните средства, време и нерви ще се изплатят в разумни срокове.

 

Заключение:

Въпреки желанието на всички нас – експерти, политици, потребители, да намерим перфектното решение на проблемите с енергийната ефективност в старите сгради, трябва най-после да признаем, че решението е комплексно. Сама по себе си преработката на инсталацията в хоризонтална не решава проблемите в сградите с лоша топлоизолация, неефективна дограма или морално остаряла абонатна станция.